13.10.2007 г., 16:01 ч.

Една любов невъзможна 

  Поезия
947 1 7

Една любов невъзможна
изяжда ме ден подир ден.
Лети със крилете на птица,
удря се... пада пред мен.

Една любов  невъзможна
усмихва се с твойте очи.
Посреща ме  с устни на изгрев,
дълбоко оставя следи.

Една любов невъзможна
раздира съня ми в нощта.
Не пита, а търси простори.
Да тръгна ли? Или да спра?!

Една любов. Невъзможна?

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??