Една любов невъзможна
Една любов невъзможна
изяжда ме ден подир ден.
Лети със крилете на птица,
удря се... пада пред мен.
Една любов невъзможна
усмихва се с твойте очи.
Посреща ме с устни на изгрев,
дълбоко оставя следи.
Една любов невъзможна
раздира съня ми в нощта.
Не пита, а търси простори.
Да тръгна ли? Или да спра?!
Една любов. Невъзможна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилианна Димитрова Всички права запазени
