13.10.2007 г., 16:01

Една любов невъзможна

1.3K 1 7

Една любов невъзможна
изяжда ме ден подир ден.
Лети със крилете на птица,
удря се... пада пред мен.

Една любов  невъзможна
усмихва се с твойте очи.
Посреща ме  с устни на изгрев,
дълбоко оставя следи.

Една любов невъзможна
раздира съня ми в нощта.
Не пита, а търси простори.
Да тръгна ли? Или да спра?!

Една любов. Невъзможна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...