Oct 13, 2007, 4:01 PM

Една любов невъзможна 

  Poetry
1087 1 7

Една любов невъзможна
изяжда ме ден подир ден.
Лети със крилете на птица,
удря се... пада пред мен.

Една любов  невъзможна
усмихва се с твойте очи.
Посреща ме  с устни на изгрев,
дълбоко оставя следи.

Една любов невъзможна
раздира съня ми в нощта.
Не пита, а търси простори.
Да тръгна ли? Или да спра?!

Една любов. Невъзможна?

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??