Една любов си тръгна уморена.
Опита се да бъде на ниво,
опита да е непредубедена,
да бъде силна в лошо и в добро,
да бъде мъдра, без да бъде строга,
да бъде сладка, без да загорчи,
една любов си тръгна без тревога,
без сцени, само с мъничко сълзи,
стаени в ъгълчето на сърцето.
Нима така се случва с любовта?
И питам се какво е туй, което
остава, щом си тръгне тя.
© Росица Todos los derechos reservados
Благодаря, на патерици, на посетилите ме.
Вал - не знам наистина с какво съм заслужила специалното внимание на поет като теб - всеки твой коментар ми оправя настроението, а стиховете ти са ми допинг