Една любов за всички невъзможности
Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.
Решавам да усещам със сърцето си
пулсиращия ритъм на Вселената
и да приемам всички неизбежности
за пътен ориентир към откровенията.
Понякога обичам без желания
и храня се от ласките на вятъра,
прегръщам през огромни разстояния
и топля, като слънчев лъч през лятото.
Отпивам безболезнено от чашата
златиста самота и пиша ноти
за всички онемели вероятности
(към върховете пътят е самотен).
Докосват ме изгубени мълчания,
извайват ме ръцете на художници,
изтриват разни дребни отчаяния
за всичките ми земни невъзможности.
При себе си от нищото завръщам се,
спасява ме една любов, която
в прозрачно светъл дом сама превръща ме -
на жилавата вяра в красотата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
