17 дек. 2014 г., 10:49

Една любов за всички невъзможности

1K 1 9

Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.

Решавам да усещам със сърцето си
пулсиращия ритъм на Вселената
и да приемам всички неизбежности
за пътен ориентир към откровенията.

Понякога обичам без желания
и храня се от ласките на вятъра,
прегръщам през огромни разстояния
и топля, като слънчев лъч през лятото.

Отпивам безболезнено от чашата
златиста самота и пиша ноти
за всички онемели вероятности
(към върховете пътят е самотен).

Докосват ме изгубени мълчания,
извайват ме ръцете на художници,
изтриват разни дребни отчаяния
за всичките ми земни невъзможности.

При себе си от нищото завръщам се,
спасява ме една любов, която
в прозрачно светъл дом сама превръща ме -
на жилавата вяра в красотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди благословена!

    Понякога, когато самотата
    се впие здраво в моето сърце,
    единствена утеха за душата
    са твоите прекрасни стихове!
  • "...спасява ме една любов, която
    в прозрачно светъл дом сама превръща ме -
    на жилавата вяра в красотата."
    Много ми хареса.
  • Вики, винаги с удоволствие чета стиховете ти и им се възхищавам!Ти сътворяваш една талантлива и високо интелектуална поезия.Поздравявам те и за новата ти прекрасна творба!
    Пожелавам ти през Новата 2015 година нови творчески успехи и реализации на намеренията ти! Бъди жива и здрава и Бог щедро да те възнагради!
  • Споделям думите на Людмил!
    Стойностен и обогатяващ стих!
  • Стихотворението си струва да бъде прочетено. То е от тези, за които казваме, че възпитават и подсказват житейска посока.
    Доволен съм, когато срещна стойностни произведения, чиято идея се припокрива със собствените ми критерии.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...