3 nov 2010, 14:04

Една мечта

  Poesía
1.9K 0 22

Една мечта

Понякога си тръгва

Потъва някъде

И се погубва

Излиза вън

И мръзне на студа

Една мечта

Безумно луда

От чакане...

Изтръпнала сама

Парче от нечия душа

На драка закачено

Остава в тръните

Пленено...

От ветрове люляно

От дъждове валяно

Видяно от малцина

Кой радва се 

На пустата градина

Нишчица да вземат

Птичките в полето

В гнездо да я вградят

От птичата песен

Да трепне сърцето

Мечта отново да роди

И да лети лети...

Една мечта остава

Една мечта не остарява

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите се скриват дълбоко в нас, но не се сриват, не умират, не изчезват.
    Поздрав!
  • аплодисменти, Любомир...
    радвам се на оптимистичния завършек на стиха ти.
    сърдечно...
  • Повече от прекрасно!Някъде прочетох:"Умните имат планове, другите имат мечти"...Нека да не сме чак толкова умни и никога да не загубим способността да мечтаем!
  • Понякога какво остава на човек - мечтите! Любчо, пожелавам ти, твоите мечти, да станат една красива реалност! Поздрави и прегръдка мечтателю!
  • ХАРЕСАХ,ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ОТ МЕН!!!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...