3 нояб. 2010 г., 14:04

Една мечта

1.9K 0 22

Една мечта

Понякога си тръгва

Потъва някъде

И се погубва

Излиза вън

И мръзне на студа

Една мечта

Безумно луда

От чакане...

Изтръпнала сама

Парче от нечия душа

На драка закачено

Остава в тръните

Пленено...

От ветрове люляно

От дъждове валяно

Видяно от малцина

Кой радва се 

На пустата градина

Нишчица да вземат

Птичките в полето

В гнездо да я вградят

От птичата песен

Да трепне сърцето

Мечта отново да роди

И да лети лети...

Една мечта остава

Една мечта не остарява

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мечтите се скриват дълбоко в нас, но не се сриват, не умират, не изчезват.
    Поздрав!
  • аплодисменти, Любомир...
    радвам се на оптимистичния завършек на стиха ти.
    сърдечно...
  • Повече от прекрасно!Някъде прочетох:"Умните имат планове, другите имат мечти"...Нека да не сме чак толкова умни и никога да не загубим способността да мечтаем!
  • Понякога какво остава на човек - мечтите! Любчо, пожелавам ти, твоите мечти, да станат една красива реалност! Поздрави и прегръдка мечтателю!
  • ХАРЕСАХ,ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ОТ МЕН!!!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...