13 feb 2005, 17:33

една нощ

  Poesía
1.1K 0 3
Една вечер,
в която и двамата се чувствахме сами.
Една нощ,
в която и двамата останахме сами.
Една хижа,
в която бяхме само аз и ти.

Една прегръдка
с която стопли душата ми.
Една целувка
с която да изгоним самотата.
Една любов
скрита от нощта и тъмнината.

Един миг
в който аз си тръгнах.
Един миг
в който магията изчезна.
Един миг
в който отново бяхме сами.

И един спомен
от който се ражда надежда..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...