Feb 13, 2005, 5:33 PM

една нощ

  Poetry
1.1K 0 3
Една вечер,
в която и двамата се чувствахме сами.
Една нощ,
в която и двамата останахме сами.
Една хижа,
в която бяхме само аз и ти.

Една прегръдка
с която стопли душата ми.
Една целувка
с която да изгоним самотата.
Една любов
скрита от нощта и тъмнината.

Един миг
в който аз си тръгнах.
Един миг
в който магията изчезна.
Един миг
в който отново бяхме сами.

И един спомен
от който се ражда надежда..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...