Една нощ в Пустинята- 2

някога в Сахара

Залязващата Светлина в Пустинята

пилее разточително лъчи,

но в тая вечер някак си подмината

остана тя и рано се смрачи...

И въздуха сгъсти се непрозрачен,

а после сенките изчезнаха дори,

небето падна и захлупи здрача

в мига, във който Слънцето се скри...

На хоризонта бягащият огън

пустинен Вятър злобно угаси-

Светът без дъх притихна в изнемога

и скубейки отчаяно коси...

Без хоризонт Пустинята обхвана

небето и нататък продължи,

но изморен и Вятърът престана

безсмислено над нея да кръжи...

И все по-тежка стана Тъмнината

примесена със нощната мъгла,

и тъжна,

                безнадежна,

                                      непозната

угасна сякаш цялата Земя...

Пространството засмукано изчезна

във Черна дупка...Свърши се и то...

...И само Времето в Космическата бездна

останало безкрайно, но само

затрупва ни с мъглявото си тайнство

увиснало от Вечността над нас:

и нито път през Мъртвото пространство,

и ни звезда да блесне за контраст!..

д-р Коста Качев