Една нощ в Пустинята- 2
някога в Сахара
Залязващата Светлина в Пустинята
пилее разточително лъчи,
но в тая вечер някак си подмината
остана тя и рано се смрачи...
И въздуха сгъсти се непрозрачен,
а после сенките изчезнаха дори,
небето падна и захлупи здрача
в мига, във който Слънцето се скри...
На хоризонта бягащият огън
пустинен Вятър злобно угаси-
Светът без дъх притихна в изнемога
и скубейки отчаяно коси...
Без хоризонт Пустинята обхвана
небето и нататък продължи,
но изморен и Вятърът престана
безсмислено над нея да кръжи...
И все по-тежка стана Тъмнината
примесена със нощната мъгла,
и тъжна,
безнадежна,
непозната
угасна сякаш цялата Земя...
Пространството засмукано изчезна
във Черна дупка...Свърши се и то...
...И само Времето в Космическата бездна
останало безкрайно, но само
затрупва ни с мъглявото си тайнство
увиснало от Вечността над нас:
и нито път през Мъртвото пространство,
и ни звезда да блесне за контраст!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени