12 ene 2009, 6:30

Една приказка...

2.2K 0 18
Заспиваше ли?!
Не, не се буди!
В съня ти аз ще съм
илюзия.
Решила съм да ти разкажа
приказка
една,
за двама влюбени.
Не отваряй очи, само слушай.
Той и Тя -
две малки вселени
различни, но... съдбата им
бе решила по път
да се срещнат...
Той - пълна с болка душа.
Тя - изплакана истина.
Не познали любов...
В нейната истинска същност.
И не знаели даже,
че тя съществува.
В живота суров
били само...
мистично присъствие.
Докато...
Тя за него узнала.
Тя познала у него сродна душа.
И започнала...
тяхната приказка.
Знаеш ли? Те се търсят -
всред свят от илюзии.
Той не смеел. Бил плах...
И уплашен в началото.
Тя - прeстъпвайки
неписани закони...
Започнала тяхната игра...
На любов.
Да. Всъщност.
Играта била по-истинска от
всички други
измислени.
Водени от сърцата си...
Той - превърнал се  в нейния
мъничък свят от мечти.
Любимо момче.
Тя - в незнайно любимо момиче...
Неговият таен оазис
в пустиня от хора.
Тя е малката доза
привличане.
Той за нея е само
глътка обичане.
...
Тази приказка зная,
не отскоро...
И не знам от къде.
Но и днес съществува
под
тайнствено име
"Любов".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • толкова е хубава твоята приказка...Нели...с обич.
  • "...по-истинска от
    всички други
    измислени."
    Най-нежната приказка ...
    (6)
  • Разбира се, че си приличат началата на двата стиха, но:
    Нима маргаритката в Плевен не прилича на маргаритката в Хасково?
    Каква е тая параноя за сравнения на еднакви думи или редове?
  • Заспиваш ли, аз май че те събудих,
    прости ми, че дойдох при теб сега.
    Душата ми се стяга до полуда
    в прегръдките на свойта самота.
    Самичък съм, а тъй ми се говори,
    устата ми залепва да мълчи ...
    Не ме пъди, ще си отида скоро,
    аз дойдох тук на бурята с плача.
    Ще седна до главата ти, ей тука
    и ще ти разкажа приказка една,
    в която е положил зла поука
    един мъдрец от стари времена.
    Един разбойник цял живот се скитал
    и нивга не се връщал у дома,
    вместо сърце, под ризата си скрита
    той носел зла и кървава кама.
    Преварвал той замръкнали кервани
    и само денем криел своя нож,
    а ножът му ръжда не хващал,
    човекът като дявола бил лош.
    Но кой знай, един път от умора
    и той на кръстопът заспал.
    Подритвали го бързащите хора
    и никой до главата му не спрял,
    а само малко дрипаво момиче
    челото му покрило с листо.
    Заплакал той за първи път обичан,
    заплакал той, разбойникът, защо ?
    Какво стоплило туй сърце кораво,
    нестоплено в живота никой път !
    Една ръка накарала тогава,
    сълзи от поглед в кърви да текат.
    Една ръка, по-топла от огнище,
    на главореза дала онова,
    което той не би откупил с нищо
    ни с обир скъп, ни с рязана глава.
    Но ти заспа, а тъй ми е студено,
    туй приказно момиче, где е то ?
    То стоплило разбойникът, а мене
    ти никога не стопли тъй, защо?



    Дамян Дамянов

    п.п. Няма нищо, Рени! Позволих си да кача в коментар "Приказка" на любимия ми автор Дамян Дамянов. Ако и сега мислиш, че съм го преписала... Но заявявам, че моят стих е писан на 10.01.09 г. в автобуса за Варна, без да е било на лице, каквото и да е произведение на Дамянов.
  • Нежен и красив сън! Илюзия! Целувки!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...