Jan 12, 2009, 6:30 AM

Една приказка...

  Poetry » Love
2.2K 0 18
Заспиваше ли?!
Не, не се буди!
В съня ти аз ще съм
илюзия.
Решила съм да ти разкажа
приказка
една,
за двама влюбени.
Не отваряй очи, само слушай.
Той и Тя -
две малки вселени
различни, но... съдбата им
бе решила по път
да се срещнат...
Той - пълна с болка душа.
Тя - изплакана истина.
Не познали любов...
В нейната истинска същност.
И не знаели даже,
че тя съществува.
В живота суров
били само...
мистично присъствие.
Докато...
Тя за него узнала.
Тя познала у него сродна душа.
И започнала...
тяхната приказка.
Знаеш ли? Те се търсят -
всред свят от илюзии.
Той не смеел. Бил плах...
И уплашен в началото.
Тя - прeстъпвайки
неписани закони...
Започнала тяхната игра...
На любов.
Да. Всъщност.
Играта била по-истинска от
всички други
измислени.
Водени от сърцата си...
Той - превърнал се  в нейния
мъничък свят от мечти.
Любимо момче.
Тя - в незнайно любимо момиче...
Неговият таен оазис
в пустиня от хора.
Тя е малката доза
привличане.
Той за нея е само
глътка обичане.
...
Тази приказка зная,
не отскоро...
И не знам от къде.
Но и днес съществува
под
тайнствено име
"Любов".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • толкова е хубава твоята приказка...Нели...с обич.
  • "...по-истинска от
    всички други
    измислени."
    Най-нежната приказка ...
    (6)
  • Разбира се, че си приличат началата на двата стиха, но:
    Нима маргаритката в Плевен не прилича на маргаритката в Хасково?
    Каква е тая параноя за сравнения на еднакви думи или редове?
  • Заспиваш ли, аз май че те събудих,
    прости ми, че дойдох при теб сега.
    Душата ми се стяга до полуда
    в прегръдките на свойта самота.
    Самичък съм, а тъй ми се говори,
    устата ми залепва да мълчи ...
    Не ме пъди, ще си отида скоро,
    аз дойдох тук на бурята с плача.
    Ще седна до главата ти, ей тука
    и ще ти разкажа приказка една,
    в която е положил зла поука
    един мъдрец от стари времена.
    Един разбойник цял живот се скитал
    и нивга не се връщал у дома,
    вместо сърце, под ризата си скрита
    той носел зла и кървава кама.
    Преварвал той замръкнали кервани
    и само денем криел своя нож,
    а ножът му ръжда не хващал,
    човекът като дявола бил лош.
    Но кой знай, един път от умора
    и той на кръстопът заспал.
    Подритвали го бързащите хора
    и никой до главата му не спрял,
    а само малко дрипаво момиче
    челото му покрило с листо.
    Заплакал той за първи път обичан,
    заплакал той, разбойникът, защо ?
    Какво стоплило туй сърце кораво,
    нестоплено в живота никой път !
    Една ръка накарала тогава,
    сълзи от поглед в кърви да текат.
    Една ръка, по-топла от огнище,
    на главореза дала онова,
    което той не би откупил с нищо
    ни с обир скъп, ни с рязана глава.
    Но ти заспа, а тъй ми е студено,
    туй приказно момиче, где е то ?
    То стоплило разбойникът, а мене
    ти никога не стопли тъй, защо?



    Дамян Дамянов

    п.п. Няма нищо, Рени! Позволих си да кача в коментар "Приказка" на любимия ми автор Дамян Дамянов. Ако и сега мислиш, че съм го преписала... Но заявявам, че моят стих е писан на 10.01.09 г. в автобуса за Варна, без да е било на лице, каквото и да е произведение на Дамянов.
  • Нежен и красив сън! Илюзия! Целувки!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...