16 oct 2009, 10:27

Една пролетна вечер

  Poesía
1.2K 0 1

                    Когато затворя очите си,
                    небето смирено заспива
                    и облачно тихи годините,
                    стрелките на времето спират.

                    Тогава познатите улици,
                    до скоро рисували срещи,
                    притихват след стъпки изгубени,
                    в сърцето на късната вечер.

                    И някак небрежно бродирани
                    по тъмната риза на здрача,
                    звездите посипват с усмивки
                    смълчаните пролетни сгради,
 
                    където събуждат се сънища.
                    Където мечтите се сбират
                    и нежно ухаят на бъдеще.
                    Частица от утрото скрили.                    
                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...