Когато затворя очите си,
                    небето смирено заспива
                    и облачно тихи годините,
                    стрелките на времето спират.

                    Тогава познатите улици,
                    до скоро рисували срещи,
                    притихват след стъпки изгубени,
                    в сърцето на късната вечер.

                    И някак небрежно бродирани
                    по тъмната риза на здрача,
                    звездите посипват с усмивки
                    смълчаните пролетни сгради,
 
                    където събуждат се сънища.
                    Където мечтите се сбират
                    и нежно ухаят на бъдеще.
                    Частица от утрото скрили.