3 feb 2007, 17:16

една проститутка

  Poesía
1.1K 1 9
Нокти... с кървавочервен лак.
Къса пола... разголен крак...
Устни... алени, но опетнени
и очи замислени, натъжени.

Бушуваща във вените кръв,
мръсни думи, отблъскващи дори!
Продаваще се женска плът
и всичко само заради пари!?!

Какво те е накарало, момиче малко,
палец да вдигаш на таз магистрала?
Изглеждаш тъй омърсено и... жалко,
на петнайсет си, а лицето ти е застаряло.

Не разбирам твоите причини. Пари?
Тогава защо са тъжни твоите очи?
Спри със този мръсен занаят,
не се предлагай на всеки непознат!

Не те съдя. Ти ще съжаляваш!
Ще се осъзнаеш, но след време.
Този начин да се "продаваш"
младостта ти ще отнеме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Възхищавам ти се че можеш да пишеш за това.Да събереш в няколко стиха
    нещо с такава история се иска много смелост.Казвам НЕЩО защото никой не може да ме убеди че това е професия на която си заслужава да посветиш живота си.Поздрави!
  • Тъжна реалност - и точно затова стихът е отличен.
    Поздрав!
  • Просто е професия! Не само по шосетата, а и по хотелите, дискотеките! Трябва да свикнем! Живот!
  • Много тъжен стих,за жалост е пълен само с истини...Поздрав!
  • Насе стиха ти е истинен и болезнен.
    Има момичета които сами са избрали пътя си.
    Има и такива които не са го сторили по собствено желание.
    Нека да няма такива, като вторите, а първите си носят кръста.

    Поздрав за стиха.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...