3.02.2007 г., 17:16

една проститутка

1.1K 1 9
Нокти... с кървавочервен лак.
Къса пола... разголен крак...
Устни... алени, но опетнени
и очи замислени, натъжени.

Бушуваща във вените кръв,
мръсни думи, отблъскващи дори!
Продаваще се женска плът
и всичко само заради пари!?!

Какво те е накарало, момиче малко,
палец да вдигаш на таз магистрала?
Изглеждаш тъй омърсено и... жалко,
на петнайсет си, а лицето ти е застаряло.

Не разбирам твоите причини. Пари?
Тогава защо са тъжни твоите очи?
Спри със този мръсен занаят,
не се предлагай на всеки непознат!

Не те съдя. Ти ще съжаляваш!
Ще се осъзнаеш, но след време.
Този начин да се "продаваш"
младостта ти ще отнеме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхищавам ти се че можеш да пишеш за това.Да събереш в няколко стиха
    нещо с такава история се иска много смелост.Казвам НЕЩО защото никой не може да ме убеди че това е професия на която си заслужава да посветиш живота си.Поздрави!
  • Тъжна реалност - и точно затова стихът е отличен.
    Поздрав!
  • Просто е професия! Не само по шосетата, а и по хотелите, дискотеките! Трябва да свикнем! Живот!
  • Много тъжен стих,за жалост е пълен само с истини...Поздрав!
  • Насе стиха ти е истинен и болезнен.
    Има момичета които сами са избрали пътя си.
    Има и такива които не са го сторили по собствено желание.
    Нека да няма такива, като вторите, а първите си носят кръста.

    Поздрав за стиха.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...