Feb 3, 2007, 5:16 PM

една проститутка

  Poetry
1.1K 1 9
Нокти... с кървавочервен лак.
Къса пола... разголен крак...
Устни... алени, но опетнени
и очи замислени, натъжени.

Бушуваща във вените кръв,
мръсни думи, отблъскващи дори!
Продаваще се женска плът
и всичко само заради пари!?!

Какво те е накарало, момиче малко,
палец да вдигаш на таз магистрала?
Изглеждаш тъй омърсено и... жалко,
на петнайсет си, а лицето ти е застаряло.

Не разбирам твоите причини. Пари?
Тогава защо са тъжни твоите очи?
Спри със този мръсен занаят,
не се предлагай на всеки непознат!

Не те съдя. Ти ще съжаляваш!
Ще се осъзнаеш, но след време.
Този начин да се "продаваш"
младостта ти ще отнеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Възхищавам ти се че можеш да пишеш за това.Да събереш в няколко стиха
    нещо с такава история се иска много смелост.Казвам НЕЩО защото никой не може да ме убеди че това е професия на която си заслужава да посветиш живота си.Поздрави!
  • Тъжна реалност - и точно затова стихът е отличен.
    Поздрав!
  • Просто е професия! Не само по шосетата, а и по хотелите, дискотеките! Трябва да свикнем! Живот!
  • Много тъжен стих,за жалост е пълен само с истини...Поздрав!
  • Насе стиха ти е истинен и болезнен.
    Има момичета които сами са избрали пътя си.
    Има и такива които не са го сторили по собствено желание.
    Нека да няма такива, като вторите, а първите си носят кръста.

    Поздрав за стиха.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...