Коварен страх, лъжлива истина,
любов от мраз и спомен от тъга,
изгарящ гняв, това е моя съдба,
защото зная, че си с него сега...
Ти за мене беше светлина,
спуснати завеси, след любим театър,
мойта сянка, мечтания ми свят,
в който да остана, щом се чувствам самотен...
Припев:
А всъщност ти си била
една различна лъжа,
в която вярвах, изгубих се в себе си,
затворих моита врата,
преди отново да си дошла,
преди да бъда оплетен в мрежата ти.
Исках да обичам, ти предаде ме,
и в теб се вричах, а отхвърли ме,
защо да искам отново да съм с теб,
когато всичко днес е по-различно за мен.
Ти за мене сега си просто сън,
в безлунна вечер, след поредна чаша,
просто сбогом, стъпки по снега,
заличени скоро от пролетното слънце.
Припев:
Припев:
© Иван Русланов Todos los derechos reservados