Коварен страх, лъжлива истина,

любов от мраз и спомен от тъга,

изгарящ гняв, това е моя съдба,

защото зная, че си с него сега...

Ти за мене беше светлина,

спуснати завеси, след любим театър,

мойта сянка, мечтания ми свят,

в който да остана, щом се чувствам самотен...

Припев:

А всъщност ти си била

една различна лъжа,

в която вярвах, изгубих се в себе си,

затворих моита врата,

преди отново да си дошла,

преди да бъда оплетен в мрежата ти.

Исках да обичам, ти предаде ме,

и в теб се вричах, а отхвърли ме,

защо да искам отново да съм с теб,

когато всичко днес е по-различно за мен.

Ти за мене сега си просто сън,

в безлунна вечер, след поредна чаша,

просто сбогом, стъпки по снега,

заличени скоро от пролетното слънце.

Припев:

Припев: