Една самотна птица уморена
Със залеза на всяка вечер
прибирам се във своя дом -
една самотна малка птица,
желаеща единствено покой.
И няма никой да отвори,
да ме посрещне и със топъл глас
да каже „Добър вечер” само,
но не - отново само мраз!
Самотна вкъщи се прибирам
и чакам някой да ми позвъни.
„Забрави ли - нашепва в мене -
че тук си само ти?”
Сълзите капят в снимки пожълтели,
от тях ме гледат хиляди очи,
отишли си или умрели,
превърнали се просто във сълзи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Todos los derechos reservados
