Една самотна птица уморена
Със залеза на всяка вечер
прибирам се във своя дом -
една самотна малка птица,
желаеща единствено покой.
И няма никой да отвори,
да ме посрещне и със топъл глас
да каже „Добър вечер” само,
но не - отново само мраз!
Самотна вкъщи се прибирам
и чакам някой да ми позвъни.
„Забрави ли - нашепва в мене -
че тук си само ти?”
Сълзите капят в снимки пожълтели,
от тях ме гледат хиляди очи,
отишли си или умрели,
превърнали се просто във сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
