Със залеза на всяка вечер
прибирам се във своя дом -
една самотна малка птица,
желаеща единствено покой.
И няма никой да отвори,
да ме посрещне и със топъл глас
да каже „Добър вечер” само,
но не - отново само мраз!
Самотна вкъщи се прибирам
и чакам някой да ми позвъни.
„Забрави ли - нашепва в мене -
че тук си само ти?”
Сълзите капят в снимки пожълтели,
от тях ме гледат хиляди очи,
отишли си или умрели,
превърнали се просто във сълзи!
© Милена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
