29 nov 2008, 0:22

Една симфония

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

                ЕДНА СИМФОНИЯ                    

Отново на тази страница отгръщам

и потъвам в ароматен сън.

Назад, назад към спомените аз се връщам

и оставям вълците да вият вън.

 

Там, където всичко е красиво

и доброто винаги ще победи.

На място толкова различно

от този свят, облян в сълзи.

 

 Но ето, идва краят на нещата.

Сънят е писано да свърши тук.

Да се събудя пак обляна в светлината

с вълците, виещи отвън.

 

Надежда няма в моята агония

и безплътен е небесният рай.

Сънят е само моята симфония, 

симфония без начало и без край...  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...