29 nov 2008, 0:22

Една симфония

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

                ЕДНА СИМФОНИЯ                    

Отново на тази страница отгръщам

и потъвам в ароматен сън.

Назад, назад към спомените аз се връщам

и оставям вълците да вият вън.

 

Там, където всичко е красиво

и доброто винаги ще победи.

На място толкова различно

от този свят, облян в сълзи.

 

 Но ето, идва краят на нещата.

Сънят е писано да свърши тук.

Да се събудя пак обляна в светлината

с вълците, виещи отвън.

 

Надежда няма в моята агония

и безплътен е небесният рай.

Сънят е само моята симфония, 

симфония без начало и без край...  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...