ЕДНА СИМФОНИЯ
Отново на тази страница отгръщам
и потъвам в ароматен сън.
Назад, назад към спомените аз се връщам
и оставям вълците да вият вън.
Там, където всичко е красиво
и доброто винаги ще победи.
На място толкова различно
от този свят, облян в сълзи.
Но ето, идва краят на нещата.
Сънят е писано да свърши тук.
Да се събудя пак обляна в светлината
с вълците, виещи отвън.
Надежда няма в моята агония
и безплътен е небесният рай.
Сънят е само моята симфония,
симфония без начало и без край...
© Симс Все права защищены