29.11.2008 г., 0:22

Една симфония

1.3K 0 3

                ЕДНА СИМФОНИЯ                    

Отново на тази страница отгръщам

и потъвам в ароматен сън.

Назад, назад към спомените аз се връщам

и оставям вълците да вият вън.

 

Там, където всичко е красиво

и доброто винаги ще победи.

На място толкова различно

от този свят, облян в сълзи.

 

 Но ето, идва краят на нещата.

Сънят е писано да свърши тук.

Да се събудя пак обляна в светлината

с вълците, виещи отвън.

 

Надежда няма в моята агония

и безплътен е небесният рай.

Сънят е само моята симфония, 

симфония без начало и без край...  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...