29.11.2008 г., 0:22

Една симфония

1.3K 0 3

                ЕДНА СИМФОНИЯ                    

Отново на тази страница отгръщам

и потъвам в ароматен сън.

Назад, назад към спомените аз се връщам

и оставям вълците да вият вън.

 

Там, където всичко е красиво

и доброто винаги ще победи.

На място толкова различно

от този свят, облян в сълзи.

 

 Но ето, идва краят на нещата.

Сънят е писано да свърши тук.

Да се събудя пак обляна в светлината

с вълците, виещи отвън.

 

Надежда няма в моята агония

и безплътен е небесният рай.

Сънят е само моята симфония, 

симфония без начало и без край...  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...