Nov 29, 2008, 12:22 AM

Една симфония

  Poetry » Other
1.3K 0 3

                ЕДНА СИМФОНИЯ                    

Отново на тази страница отгръщам

и потъвам в ароматен сън.

Назад, назад към спомените аз се връщам

и оставям вълците да вият вън.

 

Там, където всичко е красиво

и доброто винаги ще победи.

На място толкова различно

от този свят, облян в сълзи.

 

 Но ето, идва краят на нещата.

Сънят е писано да свърши тук.

Да се събудя пак обляна в светлината

с вълците, виещи отвън.

 

Надежда няма в моята агония

и безплътен е небесният рай.

Сънят е само моята симфония, 

симфония без начало и без край...  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...