23 sept 2011, 1:12

Една Скала 

  Poesía » De amor
870 0 13

Разбивах  се във твоята скала,

от търсене на липсваща опора!

Гравирах ти по склона любовта,

в задъханата делнична умора.

 

А ти ме приютяваше насън,

събрал ме в недвуличната утеха.

Приятелски говореше, че съм

на топло в каменистата ти дреха.

 

Така ме разболяваш, но... добре,

че някак преоткривах те съзнателно!

Разбирайки, че скалното сърце

обича ме по мъжки... избирателно!

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??