Разбивах се във твоята скала,
от търсене на липсваща опора!
Гравирах ти по склона любовта,
в задъханата делнична умора.
А ти ме приютяваше насън,
събрал ме в недвуличната утеха.
Приятелски говореше, че съм
на топло в каменистата ти дреха.
Така ме разболяваш, но... добре,
че някак преоткривах те съзнателно!
Разбирайки, че скалното сърце
обича ме по мъжки... избирателно!