Разбивах се във твоята скала,
от търсене на липсваща опора!
Гравирах ти по склона любовта,
в задъханата делнична умора.
А ти ме приютяваше насън,
събрал ме в недвуличната утеха.
Приятелски говореше, че съм
на топло в каменистата ти дреха.
Така ме разболяваш, но... добре,
че някак преоткривах те съзнателно!
Разбирайки, че скалното сърце
обича ме по мъжки... избирателно!
© Милена Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
