Разбивах се във твоята скала,
от търсене на липсваща опора!
Гравирах ти по склона любовта,
в задъханата делнична умора.
А ти ме приютяваше насън,
събрал ме в недвуличната утеха.
Приятелски говореше, че съм
на топло в каменистата ти дреха.
Така ме разболяваш, но... добре,
че някак преоткривах те съзнателно!
Разбирайки, че скалното сърце
обича ме по мъжки... избирателно!
© Милена Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
