Sep 23, 2011, 1:12 AM

Една Скала

  Poetry » Love
1.3K 0 13

Разбивах  се във твоята скала,

от търсене на липсваща опора!

Гравирах ти по склона любовта,

в задъханата делнична умора.

 

А ти ме приютяваше насън,

събрал ме в недвуличната утеха.

Приятелски говореше, че съм

на топло в каменистата ти дреха.

 

Така ме разболяваш, но... добре,

че някак преоткривах те съзнателно!

Разбирайки, че скалното сърце

обича ме по мъжки... избирателно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...