28 may 2013, 13:46

Една сутрин 

  Poesía » De amor
767 0 13

ЕДНА СУТРИН

 

 

И тази нощ будувах до късно,

събирах звезди за неземни принцеси,

от земни стихии и несгоди разкъсван,

без да зная защо и къде съм.

 

Събудих се, а слънцето катереше зенита,

на масата до чаша мляко дремеше сладкиш,

една бележчица видях да се усмихва:

„Хапни, когато се наспиш!”

 

Дали беше упрек това, или прошка,

една бележчица, написана четливо

с един познат до болка почерк,

която с милостта си ме убива?

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??