28.05.2013 г., 13:46 ч.

Една сутрин 

  Поезия » Любовна
768 0 13

ЕДНА СУТРИН

 

 

И тази нощ будувах до късно,

събирах звезди за неземни принцеси,

от земни стихии и несгоди разкъсван,

без да зная защо и къде съм.

 

Събудих се, а слънцето катереше зенита,

на масата до чаша мляко дремеше сладкиш,

една бележчица видях да се усмихва:

„Хапни, когато се наспиш!”

 

Дали беше упрек това, или прошка,

една бележчица, написана четливо

с един познат до болка почерк,

която с милостта си ме убива?

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??