Една сутрин
ЕДНА СУТРИН
И тази нощ будувах до късно,
събирах звезди за неземни принцеси,
от земни стихии и несгоди разкъсван,
без да зная защо и къде съм.
Събудих се, а слънцето катереше зенита,
на масата до чаша мляко дремеше сладкиш,
една бележчица видях да се усмихва:
„Хапни, когато се наспиш!”
Дали беше упрек това, или прошка,
една бележчица, написана четливо
с един познат до болка почерк,
която с милостта си ме убива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
