ЕДНА СУТРИН
И тази нощ будувах до късно,
събирах звезди за неземни принцеси,
от земни стихии и несгоди разкъсван,
без да зная защо и къде съм.
Събудих се, а слънцето катереше зенита,
на масата до чаша мляко дремеше сладкиш,
една бележчица видях да се усмихва:
„Хапни, когато се наспиш!”
Дали беше упрек това, или прошка,
една бележчица, написана четливо
с един познат до болка почерк,
която с милостта си ме убива?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
