rajsun (Райчо Русев)
551 1381
8 sept 2009, 8:14

Една сутрин 

  Poesía » Otra
827 0 19

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво
като усмивка на затворник.


Светулки, хората проблясваха

и ги поглъщаше безкраят.

И аз не знаех: да порасвам ли,

да се събуждам ли – не знаех.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??