8.09.2009 г., 8:14 ч.

Една сутрин 

  Поезия » Друга
826 0 19

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво
като усмивка на затворник.


Светулки, хората проблясваха

и ги поглъщаше безкраят.

И аз не знаех: да порасвам ли,

да се събуждам ли – не знаех.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??