rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Sep 8, 2009, 8:14 AM

Една сутрин 

  Poetry » Other
828 0 19

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво
като усмивка на затворник.


Светулки, хората проблясваха

и ги поглъщаше безкраят.

И аз не знаех: да порасвам ли,

да се събуждам ли – не знаех.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??