26 nov 2007, 21:32

Една съдба

  Poesía
2.1K 0 6


Една съдба

И всичко хубаво, красиво,
и всичко лошо, зло и сиво
си има своя тъжен край.
Минава времето, и хората през него,
минава Ад и идва Рай.
Пристигаш ти...
и всичко свое в мен оставяш,
отиваш си и взимаш всичко в мен.
Зад ъгъла се скриваш и забравяш.
Забравяш ли?!
Обичаш ли и страдаш ли,
тъй както мога аз?
Секундата превръща ли се в час,
когато гасне любовта?!
А дните ти преплитат ли се с вечноста,
като нощта, в която будя се сама?!
Умираш ли от болка бясна
и раждаш ли се в утро - светлина,
когато съм в прегръдките ти,
тъй далече от света?!
Забравяш ли какво е самота,
когато знаеш, че ще съм до теб до края,
защото смисъл виждам само в любовта...

                                                                                                                        05/03/2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....