26 нояб. 2007 г., 21:32

Една съдба

Поэзия

2.1K 0 6

Една съдба

И всичко хубаво, красиво,
и всичко лошо, зло и сиво
си има своя тъжен край.
Минава времето, и хората през него,
минава Ад и идва Рай.
Пристигаш ти...
и всичко свое в мен оставяш,
отиваш си и взимаш всичко в мен.
Зад ъгъла се скриваш и забравяш.
Забравяш ли?!
Обичаш ли и страдаш ли,
тъй както мога аз?
Секундата превръща ли се в час,
когато гасне любовта?!
А дните ти преплитат ли се с вечноста,
като нощта, в която будя се сама?!
Умираш ли от болка бясна
и раждаш ли се в утро - светлина,
когато съм в прегръдките ти,
тъй далече от света?!
Забравяш ли какво е самота,
когато знаеш, че ще съм до теб до края,
защото смисъл виждам само в любовта...

05/03/2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sweety_star (Енигма)

Невероятен стих!
Браво!!!

2007-12-01T18:01:15+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

красиво и... някак познато. Поздрави!

2007-11-27T20:43:17+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Прекрасно е да е така винаги!!!
Но е възможно!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

2007-11-27T08:03:09+02:00
beti

Харесва ми! Браво!

2007-11-27T01:22:52+02:00
Момичето... (Стеси)

Красиво... браво на теб.

2007-11-26T21:39:19+02:00