rozeto_bg (Роси Стефанова)
37 52
26.11.2007 г., 21:32 ч.

Една съдба 

  Поезия
1774 0 6


Една съдба

И всичко хубаво, красиво,
и всичко лошо, зло и сиво
си има своя тъжен край.
Минава времето, и хората през него,
минава Ад и идва Рай.
Пристигаш ти...
и всичко свое в мен оставяш,
отиваш си и взимаш всичко в мен.
Зад ъгъла се скриваш и забравяш.
Забравяш ли?!
Обичаш ли и страдаш ли,
тъй както мога аз?
Секундата превръща ли се в час,
когато гасне любовта?!
А дните ти преплитат ли се с вечноста,
като нощта, в която будя се сама?!
Умираш ли от болка бясна
и раждаш ли се в утро - светлина,
когато съм в прегръдките ти,
тъй далече от света?!
Забравяш ли какво е самота,
когато знаеш, че ще съм до теб до края,
защото смисъл виждам само в любовта...

                                                                                                                        05/03/2006г.

© Роси Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??