M1234567891 (Миночка Митева)
418 12722
13 nov 2014, 18:09

Една сълза ще свети като ден 

  Poesía
491 1 14

Ранявахте се двамата взаимно

лоши думи казвахте през ден,

сърцето ме болеше, но безумно

чувствата бушуваха във мен.

 

Към двамата изпитвах силна обич

 разкъсваща сърцето ми в нощта,

съня ми стана вече невъзможен

и скиташе безцелно мисълта.

 

Какво се случи до днес се питам,

бяхте влюбени още от деца,

и през бурите двамата скитахте,

хванати здраво ръка в ръка.

 

Раздялата коварно  се протегна,

от небето облаците ги събра,

в майчината ми душа напрегната

изсипа мъртва огнена вода.

 

Няма да се виждате всеки делник,

на празниците няма да сте с мен,

но в сънищата ваши на отшелници

една сълза ще свети като ден.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силен и въздействащ стих! Харесах!
  • Светлината на една сълза може да бъде като фар в морето от болки и заблуди. Наистина хубава поанта. Поздрави!
  • Натъжи ме майчината ти изповед, Миночка!
  • Така може да тъгува само майчино сърце.
    Поздрави!
  • Възползвах се от светлината на сълзата. Благодаря!
  • Не само сълзата в края на толкова хубавият ти стих свети, Миночка. Целият стих свети от майчина обич и загриженост. Ти си човек с голямо сърце!
    Поздрав!
  • Силно ме прониза болезнено чувство на самота и неразбраност. Стиха ти е въздействащ и силен, Миночка!
  • Понякога боли повече, когато се случва с близки хора, отколкото на теб
    самия...
    Хареса ми!
  • Тъжно, тъжно!
  • Наред със цялата тъга и болка, хубаво е да си майка,а Вие сте такава!
    Поздравления!
  • "Майка да имаш, майка да не си..."
    Болящ стих!
  • Много искрена елегична изповед,сътворена талантливо, която докосва сърцето! Поздрави и от мен, Миночка!
  • Хареса ми твоя стих, Миночка!
    Навява малко тъга от раздялата,
    но иначе докосващо написан!
  • Тъжно е, когато става така с най-ближните. Рано или късно идва час за раздяла. Това не трябва да се драматизира. А трябва да се извеждат истини, като споделената във финала на стиха ти, Миночка:

    "...на празниците няма да сте с мен,
    но в сънищата ваши на отшелници
    една сълза ще свети като ден."

    Поздравлеине за този камшичен и затрогващ завършек!
Propuestas
: ??:??