Една сълза ще свети като ден
Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич
разкъсваща сърцето ми в нощта,
съня ми стана вече невъзможен
и скиташе безцелно мисълта.
Какво се случи до днес се питам,
бяхте влюбени още от деца,
и през бурите двамата скитахте,
хванати здраво ръка в ръка.
Раздялата коварно се протегна,
от небето облаците ги събра,
в майчината ми душа напрегната
изсипа мъртва огнена вода.
Няма да се виждате всеки делник,
на празниците няма да сте с мен,
но в сънищата ваши на отшелници
една сълза ще свети като ден.
© Миночка Митева All rights reserved.
