Една такава
Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив – извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег.
Мартин Карбовски
Сега ще те целуна. Много бавно.
Защото нямам сили да се боря.
Не казвай нищо. Аз ще ти се давам,
докато отмалея от умора.
А после... пламък. Вън ще е дъждовно.
Небето ще се скъса. Като риза.
Сънят ще бъде някаква подробност.
Телата ни отново ще са близо,
но погледът ти... той ще е различен.
Ще бъде нежност в синьо. Морска пяна.
Преди да изречеш, че ме обичаш,
преди да ме помолиш да остана,
ще трябва да си тръгна. Много бързо.
Дойдох с мъгла. Отивам си с пороя.
А ти... вържи сърцето си на възел.
Аз нямам дом.
И няма да съм твоя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
