13 окт. 2017 г., 17:34
> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив – извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег.
> Мартин Карбовски
Сега ще те целуна. Много бавно.
Защото нямам сили да се боря.
Не казвай нищо. Аз ще ти се давам,
докато отмалея от умора.
А после... пламък. Вън ще е дъждовно.
Небето ще се скъса. Като риза.
Сънят ще бъде някаква подробност.
Телата ни отново ще са близо,
но погледът ти... той ще е различен.
Ще бъде нежност в синьо. Морска пяна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация