Вината ме вика от тъмното,
като гладна стоглава ламя.
На една ръка разстояние,
но не мога за миг да я спра.
Без да искам, изпуснах я волна
вън от мен да танцува, крещи.
Уж заключил я бях надълбоко,
всеки ден, всеки час да тежи.
Бях ѝ сложил вериги от време
и иззидах стените от смях.
Днес злорадо от старите дни,
вади минали грешки и грях. ...