26.08.2017 г., 16:06  

Вината

557 2 0

               Вината ме вика от тъмното,

               като гладна стоглава ламя.

               На една ръка разстояние,

               но не мога за миг да я спра.

 

              Без да искам, изпуснах я волна

              вън от мен да танцува, крещи.

              Уж заключил я бях надълбоко,

              всеки ден, всеки час да тежи.

 

             Бях ѝ сложил вериги от време

             и иззидах стените от смях.

             Днес злорадо от старите дни,

             вади минали грешки и грях.

 

            И дълбае безспир, без покой.

            Нощем свети, а денем тъмнѝ

            Няма лек за тази неволя,

            ни безстрашен ловец на вини.

 

                 Пловдив

                 25.08.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...