26 авг. 2017 г., 16:06  

Вината

561 2 0

               Вината ме вика от тъмното,

               като гладна стоглава ламя.

               На една ръка разстояние,

               но не мога за миг да я спра.

 

              Без да искам, изпуснах я волна

              вън от мен да танцува, крещи.

              Уж заключил я бях надълбоко,

              всеки ден, всеки час да тежи.

 

             Бях ѝ сложил вериги от време

             и иззидах стените от смях.

             Днес злорадо от старите дни,

             вади минали грешки и грях.

 

            И дълбае безспир, без покой.

            Нощем свети, а денем тъмнѝ

            Няма лек за тази неволя,

            ни безстрашен ловец на вини.

 

                 Пловдив

                 25.08.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...