4 ene 2009, 20:50

Една върната назад мечта

  Poesía
986 0 7
В сутрешната болка на разплатата,
в сънливите ми полуотворени очи,
снегът разперил е по стряхата
едни отдавна изгубени мечти...

А сетне върнал е навеки
своя блян от посипани звезди,
когато по човешките пътеки
раните засъхват от лекуващи сълзи...

И сълзите, паметно заречени,
носят благодат от Бога,
наместо от дланите отнесена,
 неписана е последната заветна строфа...

Че в редовете ми отскоро мир се сипе,
като снежинките, прелитащи в нощта,
като че друга наместо мене пише,
съживена от една върната назад мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...