Една върната назад мечта
В сутрешната болка на разплатата,
в сънливите ми полуотворени очи,
снегът разперил е по стряхата
едни отдавна изгубени мечти...
А сетне върнал е навеки
своя блян от посипани звезди,
когато по човешките пътеки
раните засъхват от лекуващи сълзи...
И сълзите, паметно заречени,
носят благодат от Бога,
наместо от дланите отнесена,
неписана е последната заветна строфа...
Че в редовете ми отскоро мир се сипе,
като снежинките, прелитащи в нощта,
като че друга наместо мене пише,
съживена от една върната назад мечта.
в сънливите ми полуотворени очи,
снегът разперил е по стряхата
едни отдавна изгубени мечти...
А сетне върнал е навеки
своя блян от посипани звезди,
когато по човешките пътеки
раните засъхват от лекуващи сълзи...
И сълзите, паметно заречени,
носят благодат от Бога,
наместо от дланите отнесена,
неписана е последната заветна строфа...
Че в редовете ми отскоро мир се сипе,
като снежинките, прелитащи в нощта,
като че друга наместо мене пише,
съживена от една върната назад мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
