В сутрешната болка на разплатата,
в сънливите ми полуотворени очи,
снегът разперил е по стряхата
едни отдавна изгубени мечти...
А сетне върнал е навеки
своя блян от посипани звезди,
когато по човешките пътеки
раните засъхват от лекуващи сълзи...
И сълзите, паметно заречени,
носят благодат от Бога,
наместо от дланите отнесена,
неписана е последната заветна строфа... ...