Една замръзнала фантазия

Poesía » Otra

716 0 2

(по Оксана Стомина)

Възкръсваше в друг, всеки който я вкуси...
Само Бог знаеше за добро ли е бùло...
От нежността ù заспиваше даже Изкуството.
Глупостта се забиваше в тялото, като жило.

Всеки, който бе с нея, си тръгваше бос,
по жарава, по въглени, даже във киша...
Нейната болка се стелеше на откоси...
Нейната страст - не можеше да се опише...

Всеки, който я пи, завинаги ще я помни...
Тази кучка - любов в сърцето му ще остане...
Устни нацепени и пълната стомна...
От коси, от ръце - целият си в нишани...

Всеки, който с нея не бе, в съня си я чакаше.
Страстно желание... За Последния Път...
Една фантазия замръзва в стъклото разплакана...
Ехо и камерност от стопената плът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

stenli499 (Станислава)

Плътта ми се стопи от нишани!
Поздрав,Краси!

2010-12-28T18:59:54+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Няма за какво, права си, може и така да се каже... Благодаря ти! Зем.

2010-12-28T18:49:00+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0