Една замръзнала фантазия

Poetry » Other

702 0 2

(по Оксана Стомина)

Възкръсваше в друг, всеки който я вкуси...
Само Бог знаеше за добро ли е бùло...
От нежността ù заспиваше даже Изкуството.
Глупостта се забиваше в тялото, като жило.

Всеки, който бе с нея, си тръгваше бос,
по жарава, по въглени, даже във киша...
Нейната болка се стелеше на откоси...
Нейната страст - не можеше да се опише...

Всеки, който я пи, завинаги ще я помни...
Тази кучка - любов в сърцето му ще остане...
Устни нацепени и пълната стомна...
От коси, от ръце - целият си в нишани...

Всеки, който с нея не бе, в съня си я чакаше.
Страстно желание... За Последния Път...
Една фантазия замръзва в стъклото разплакана...
Ехо и камерност от стопената плът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

stenli499 (Станислава)

Плътта ми се стопи от нишани!
Поздрав,Краси!

2010-12-28T18:59:54+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Няма за какво, права си, може и така да се каже... Благодаря ти! Зем.

2010-12-28T18:49:00+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0