Една замръзнала фантазия

Poetry » Other

714 0 2

(по Оксана Стомина)

Възкръсваше в друг, всеки който я вкуси...
Само Бог знаеше за добро ли е бùло...
От нежността ù заспиваше даже Изкуството.
Глупостта се забиваше в тялото, като жило.

Всеки, който бе с нея, си тръгваше бос,
по жарава, по въглени, даже във киша...
Нейната болка се стелеше на откоси...
Нейната страст - не можеше да се опише...

Всеки, който я пи, завинаги ще я помни...
Тази кучка - любов в сърцето му ще остане...
Устни нацепени и пълната стомна...
От коси, от ръце - целият си в нишани...

Всеки, който с нея не бе, в съня си я чакаше.
Страстно желание... За Последния Път...
Една фантазия замръзва в стъклото разплакана...
Ехо и камерност от стопената плът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

stenli499 (Станислава)

Плътта ми се стопи от нишани!
Поздрав,Краси!

2010-12-28T18:59:54+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Няма за какво, права си, може и така да се каже... Благодаря ти! Зем.

2010-12-28T18:49:00+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0